по заглавие   по съдържание

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: Христина Мирчева - Литературен редактор на издание "Диаскоп"

01.12.2018
Снимка 1
Христина Мирчева е съосновател (1991 г.) и редактор на издание за типология на комиксите "Диаскоп комикс", от 2013 г. – "Диаскоп комикс" – електронен бюлетин за култура, комикси, художници, изкуство.

Автор на книгите с поезия
"Минава нощ, минава ден", 2012, Университетско издателство "Паисий Хилендарски", Пловдив и "Ускорени пейзажи", 2015, ИК Жанет 45"Бялата сянка", УИ "Паисий Хилендарски, 2017.

Работила е като журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания: в.„Отечествен глас”, в. Комсомолска искра”, в. „Артклуб”, сп. „Тракия”, в. „Работническо дело”, в. „Култура”, в. „Всичко за всеки”, сп. „Отечество”, сп. „Пламък” и др. 

Носител е на наградата “Цветан Зангов” (1987). Номинация за награда "Памет" 2016. Преводач и библиотекар в Археологически музей – Пловдив. Преподавател по немски език. От 1998 до 2004 година е книжар в общинска книжарница “Отец Паисий” (с управител Валери Начев), която е носител на Националната награда за книгоразпространение “Христо Г. Данов” за 2000 г.

От 2004 до 2014 година – артмениджър в
галерия „Жорж Папазов”, Пловдив. Понастоящем - в галерия „Резонанс”, Пловдив

Публикува в хартиени и електронни издания - сп. Съвременник, сп. Море, сп. Страница, сп. Но поезия – Дюселдорф,
сп. Българи – Прага,  алманах Любослов - Чикаго САЩ, Университетски вестник - Пловдив, в. Марица, в. Артклуб, в. Литературен вестник, Литернет, Публик Републик, Открита Литература, Кръстопът, Книголюбие, Разходки из Лондон , Поетични Страници, Е-същност , "България сега" - Чикаго, централна българска медия в САЩ и Канада, сп. Жената днес, "Морето в разкази и стихове", изд. Авиана и др.

Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия “Бертолт Брехт”, Пазарджик и Колеж по международен туризъм, Бургас.

Автор на блоговете за изкуство „Арт репортер – картини от една изложба”
http://artreporter.blogspot.bg/ и „Картинен вестник”-http://kartinenvestnik.blogspot.bg/ , "Poetry and Photography": http://hristina-mircheva.blogspot.com/
 
Страница в Goodreads

Член на Дружеството на писателите, Пловдив.

 
 
 
  • Христина Мирчева в "Диаскоп"
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  • ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ

 


Милка Стоянова, поет, "Културни новини", 19.01.2018
https://kulturni-novini.info/news.php...

"Лирическата героиня е вървящ човек – през „долината на сянката”, после „по стръмния път”, после – „градинката, покрай която минавам всеки ден”… За нас, читателите, е любопитен пътуващият й поглед. Тук той прескача широки пространства и прави учудващи констатации. Този нестандартен поглед превръща лирическата героиня в емоционален носител на бялата сянка и в същото време я прави мъдрец, след като е открила невероятното, приказното, онова смешно и неуловимо, за което обикновено се питаме, има ли го, няма ли го, наистина ли го видях?"

*Стоянка Грудова, поет, журналист:

""Бялата сянка" ми действа по особен начин. Някак си ме унася; създава ми медитативно настроение. Много интересна загадъчност има в нея, въпреки конкретната образност просторът вътре в структурата е голям. Привлича ме с чистия език и недекларативния пиетет към природата. А и с ненатрапчивото ухание на сърдечните спомени. С две думи: интелигентна любов! - това виждам аз."

*Виолина Иванова, алманах Любослов, Чикаго: 

"Прочетох "Бялата сянка" с удоволствие и съпричастност. Написана е в традицията на модерната западна поетична школа, с дълбоки чувства и дистанциране от субекта."

*Ваня Хинкова, книжарница Хеликон, Русе:

"Христина, поздрави от Реката! „Бялата сянка“ е великолепна!
Чудесна корица, а вътре ми се струва много различна от „Пейзажите“ („Ускорени пейзажи“).
Има нещо почти библейско в нея... почти чух отсенки от Песен на песните.
Знам, че авторите обичат всичките си книги, но за мен това е Книгата ти!"

*Иглика Дионисиева, "Падне ли сянка върху сърцето, то гърми като пистолет", Културни новини, 14.07.2017
http://kulturni-novini.info/news.php?...

"Дали е толкова просто да преминеш през тези поетически текстове-записи за драми, за загуби, за нито една лична победа? Получава се с лекота, докато четеш и следваш вътрешния ритъм на книгата: от кратките през дългите стихотворения и обратно. На места текстовете са шупнали от многословие – бъбривост, вкарваща читателя в заблуда, че се води приятен разказ за радост и благополучие."

*Людмила Ламбовска-Мила:

"Нахлу в лятното ми обиталище с пълнолунието. 
Суров меланж от неудобни свърталища на екзотични природи и острите мъглявини на копнежа.
Пораженията са красиви.
"Бялата сянка" на Ина Мирчева."

*Ивет Лолова, "Бялата сянка моли за милост", Кафене.бг, 22.06.2017
http://www.kafene.bg/%D0%B1%D1%8F%D0%...


"„Бялата сянка” прилича на поетическо-документално проучване, направено с прецизността на изследовател. Реалността е привидна. Най-добре да търсим сянката, в която се крие истината. Когато я хванем, да я застопорим, да я разпитаме и да се опитаме да я хербаризираме. Едва ли ще успеем, защото сянката е животът."

*Светлана Дичева, "Графити по въздуха"- БНР, интервю, 15.06.2017
http://www.diaskop-comics.com/article...

"Колко стихотворения за кактуси имате?"


"Имате особено отношение към растителния свят, имам чувството, че той при Вас е жив. Като хората. Като човеците."

"...Аз го виждам като метафора за целия ни свят, който е толкова откъснат от природата, в крайна сметка и от истината. Може би."

*Светлинни детонации в "Бялата сянка" на Христина Мирчева, НОВИ КНИГИ: Христина Мирчева и "Бялата сянка", Diaskop-comics, 07.06.2017
http://www.diaskop-comics.com/article...


"Два цикъла – "Градини на непостоянството" и "Поражения" от общо 51 стихотворения, писани между 2012 и лятото на 2016 г., са обединени от думите на Св. Ефрем Сирин: "Животът ти преминава така, както и сянката не стои на мястото си".

Какво е "Бялата сянка"? Може би тъмният призрак на подсъзнанието. Или вечната Годеница? Неуловимият бяг на времето, трепкащите сърцевидни листа на брезата... Или сенките от светлинни експлозии."


"Бялата сянка", поезия
Автор: Христина Мирчева
Редактор: доц. д-р Жоржета Чолакова
Художник: Стилиана Георгиева - Stella
Коректор: Гергана Иванова
Предпечатна подготовка: Георги Ташков
Печат и подвързия: УИ „Паисий Хилендарски“
Брой страници: 64
Цена: 10 лв.
Пловдив, 2017
ISBN 978-619-202-228-0
 
 
 
В електронни и печатни медии за „Ускорените пейзажи“

Непосредствено след излизането от печат – 27 май 2015 година, „Ускорени пейзажи” беше забелязана почти моментално сред ландшафта на съвременната българска поезия.

*Dictum – разговор с Валентин Дишев по БНР Христо Ботев – 05 юни 2015 http://dictum.mediabg.eu/?p=8252

Деликатна, изключително красива, изключително замисляща книга, книга за преминаващото, но не и за преминаването, писана не от онзи, който просто преминава, а от онзи, който се вглежда в нещата, опитва се да ги удържи, но и да не ограничава свободата им, опитва се да ги има без да ги притежава. Така че - книга, която трябва да бъде прочетена.

*Литературен вестник, Витрина, бр. 22 – Йордан Ефтимов, 10-16 юни 2015
http://www.bsph.org/members/files/pub...


За толкова много стихосбирки казваме без да му мислим – „деликатна поезия“. И за толкова малко това определение наистина е вярно. А в тази дори заглавията са вече завършени стихотворения, така че още с първия стих настъпва главоломното преобръщане, потъване и изплуване и ново потъване. Поезия за „изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното“, както пише на задната корица Надежда Радулова.

Битка може би загубена за сърцето, но постоянно печелена от литературата.

*Доц. Д-р Николай Нейчев, ПУ „Паисий Хилендарски”

Поезията на Христина Мирчева приема обичайната предметност, но само ако върху нея са останали утаени кладенчета с жива вода. Зад всеки ъгъл на деня поетесата се натъква на мигновени откровения сред сюжети, взети от шокиращата пошлост на ежедневието. Тя говори за времето, запътило се към родната люлка и връщащо ни абсурда на забравената истина.

Това са стихотворни късове от остро, студеноясно очертана и до болка осветена природа - като словесни картини на Иван Милев. Стихове, наситени с ведрина, но и с ужаса на мигновенния поглед. Поезия на белите мраморни стъпала под мътна вода.

*Lira.bg, Нели Лишковска, „Ехоландшафт”, 16 юни 2015
http://lira.bg/?p=101763


Читателят възприема света от позицията на слепец, нуждаещ се от словото, за да вижда. Поезията му дава онова познание, което е било недостъпно за него до този момент. Стиховете на Христина Мирчева създават определени поетични вълни, които достигат до имагинерното, отразяват се в него и връщайки се при читателя, то вече може да бъде разпознато като действителност. Нова реалност. При това – много по-желана и красива.

*Код култура, DCTV – Емилия Терзиева, 19 юли 2015 https://www.youtube.com/watch?v=DsZBO...

*Артефир, БНР – Христо Ботев, Димитрина Кюркчиева и Гергана Рачева, 29 юли 2015 http://bnr.bg/hristobotev/post/100585...

Живописното присъства в тази малка книжка, която за мене беше откритие. Христина Мирчева има неочаквано усещане за взиране в цветовете на делника – това е нейната магия. Стихотворенията са написани като дишане. Ако трябва да избирам за антология, бих избрала стихотворението „Ускорени пейзажи” – толкова лятно пулсира!

*В-к Марица, Ина Иванова, „(Недо)сънуванит свят на Христина Мирчева”, 05.09.2015
http://www.marica.bg


Лаконичният изказ не спестява на читателя чувството за дълбочина, за вглеждане навътре, за търсене на причините. Декорът е градски. Лирическият герой – отстранен, но не отчужден, успяващ да запази „здравословна дистанция”, един модус, който допълнително засилва усещането за самотност, за бездна между случващото се и желаното. Светът в „Ускорени пейзажи” е флуиден, но не и акварелен. Той тежи невъзмутимо. И несмутимо. Точно като в живота.

*Литературен вестник, бр. 30 – Водещ броя Силвия Чолева, 30.09-06.10.2015,
Иглика Дионисиева, „По-тежко от всичко – неуловимото”
http://www.bsph.org/members/files/pub... 


Едно приплъзване по перфектния кадър, едно засядане в плитчините на спомена, едно ускоряване на пейзажа – възможно ли е тези наглед безобидни действия да се окажат опасни за изживяване състояния? Защото тази книга, пестелива откъм брой стихотворения и неочаквано разточителна откъм смислова многозначност, е „заета” с други себереализации: да поставя въпроси, да прави от картинността поезия, да ни озадачава с неуловимата си поезия, да ни потапя в зрителни, темпорални, ментални и емоционални илюзии и едновременно с това – да разбива илюзиите пред нас; да не дава отговори.

*Културни новини, Христина Панджаридис, „Човек съм, кошница от върви”,14.10.2015
http://kulturni-novini.info/news.php?...


Избраната поезия е многопластова. На моменти уж лаконична, а със стъпала, водещи в подземия. Чуваш река, движение на гребла, разговор на хора. Не ги мяркаш, но те съществуват в пространството около теб. Море и преглътнати истории напипвам след точките. Нито едно многоточие – знак за точно премерен изказ и завършеност. Из облаците на стихотворенията живее слънцето, сгъстеността на краткото време, приласкаването на неусетното преминаване от ден във вечер, от вечер в нощ. Динамика и ритъм, замах и въображение в редовете. Стихове, които не омръзват. Ще се чете отново. За мен означава, че е Поезия.

*Диаскоп, Жоржета Чолакова, 19.11.2015
"Ускорени пейзажи" - магическа притегателност на стаени посоки 
http://www.diaskop-comics.com/article...


Поезия, изживяна и въздействаща с чистата енергия на една неподправена чувствителност и с умението неусетно да въведе читателя в един свят, в който ускореното развълнувано дишане е овладяно и предпазено от сантиментален нарцисизъм. Пестеливото отношение към думите създава усещане за лаконичност, която обаче е по-скоро израз на съзнателна и интелигентна сдържаност, на една овладяна и промислена устойчивост пред словесното разхищение. Всяка дума, всеки образ е точно там, където най-непредсказуемо може да излъчи собствения си сугестивен потенциал и да предизвика лирическо трептене на премълчаното. Така се създава един вътрешен хоризонт на смисъла, който отваря непредсказуеми посоки. 

*Сп. Страница, бр. 1/2016, Гергина Кръстева
http://hristina-mircheva.blogspot.bg/...


Гергина Кръстева: "На път, но не и пътуващи или за някои наблюдения на лирическите книги от 2015 година"

Текстовете на Христина Мирчева от "Ускорени пейзажи" са побрани в прекрасно издание, оцветено от Румен Жеков, с чудесно заглавие, което, между впрочем, един крайно внимателен читател е можел да предвиди като поява, ако е чел внимателно предишната й книга, настойчиво ползваща думата „пейзаж”, за да обозначи състоянията си („Самотният бегач”„Последна вечер във Венеция”, „Недокоснат пейзаж”…). 

Прибавям към всичко това и погледа, виждането/гледането отстрани, което в първата й книга е траен опит във възприемането на света. „Ускорени пейзажи” като че ли допълва към тази способност усещане за някаква полезна дистанция и това е (може би) естествената граница на паметта, от позициите на която се мисли случилото се. Може би затова и така се появява и онова, което в новата книга на Мирчева е опит, отражения, протяжност, прозрачна радост, през които – като през стъкло или завеса, се ловят състояния. Или ехото от тях. Някаква особена опосредстваност в работата на сетивата се е появила в "Ускорени пейзажи" и утаената носталгия, която я съпровожда, ми е особено симпатична в поетиката на тази книга. 

Заглавие: Ускорени пейзажи
Автор: Христина Мирчева
Оформление: Румен Жеков
Редактор: Надежда Радулова
Жанр: Поезия
Поредица: --
Корична цена: 10.00 лв.
Цена online: 9.50 лв.
Меки корици
Брой страници: 52
Дата на издаване: 05.2015
ISBN: 978 619 186 143 9


http://books.janet45.com/books/1057

Ивона Карачорова, "В потока на нощите и дните", Културни новини, 07 май 2012
http://kulturni-novini.info/news.php?...


"Неслучайно авторката е поставила за мото на стихосбирката думите: „Твой е денят и Твоя е нощта”, които е срещнала, изписани на литография от 17. в. Всъщност това е библейски стих, по-точно от Давидовите псалми: „Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето...” (Псалм 73:16). Текстът е подходящ, защото ние, хората, поставяме дните и нощите си в Божиите ръце. И търсим постоянното, истинското, същинското в непрестанния кръговрат на дните и нощите."

Жоржета Чолакова, "Поетика на отсъствията", Public Republic, 09 май 2012
http://www.public-republic.com/magazi...


"Поезията за Христина Мирчева е стил на живот, начин на светоусещане, култивирано с годините естетско отношение към словесното и живописното изкуство, преди да се превърне в изречени думи, които да имат силата да отключват хоризонта на вътрешното пространство."

Христина Панджаридис, "Мигът е миг, за да не спре", Liternet, 08.10.2014
http://liternet.bg/publish28/hristina...


"Поезията на Христина Мирчева ни поднася свидетелства за "ударите по тялото", но и ни закриля, успокоява, разпръсва семената на надеждата или както желаете да кръстите миговете, носещи опора под краката и пълнотата на усещанията под кожата ни."

Петя Хайнрих, Goodreads, 12.10.2014
https://www.goodreads.com/book/show/1...


Великолепно сдържана, приятна, женска, понякога плаха, ненатрапчива книга с любовна поезия. Един зрял дебют. Мен лично ме изненада с това как тази книга стабилно си стои на място, встрани от литературния шум като нещо ценно, за което знаят малцина. Това извисява цялото начинание. Аз не искам да чета тези стихотворения из интернет, харесвам тяхната прибраност. Браво, Христина Мирчева!


МИНАВА НОЩ, МИНАВА ДЕН
Българска, първо издание
Редактор: доц. д-р Жоржета Чолакова
Коректор: Гергана Иванова
Художествено оформление и корица: Георги Чепилев
Илюстрации: Стилиана Георгиева - Stella
Предпечатна подготовка: Цветелина Сотирова
Печат и подвързия: УИ „Паисий Хилендарски“
Пловдив, 2012
ISBN 978-954-423-750-9

"Изкуството - най-прекият път до познанието"- интервю, 2012 г.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.